-
1 лице
ср 1. visage m. face f, figure f, physionomie f; израз на лицето faciès m; умно лице physionomie intelligente; (външен вид) air m, mine f; показвам кисело лице faire grise mine; променило му се лицето il a changé de mine, ses traits se sout altérés; 2. face f, façade f, côté m; лицето на къщата la façade de la maison; 3. personne f, individu m; непознато лице une personne inconnue, un quidam; подставено лице homme de paille; юридическо лице personne morale (civile); 4. грам personne f; първо лице множествено число première personne du pluriel; 5. геом surface f; лице на триъгълник surface d'un triangle; 6. (на плат) endroit m; лице на плат endroit d'une étoffe а казвам (говоря) нещо в лицето на някого dire qch а la face de qn; в лицето на en la personne de; гледам нещата право в лицето regarder les choses en face; за лице aux yeux du monde, pour la montre; лице с лице face а face; на лице съм (за човек) être présent; (за предмет) être а sa place; направо в лицето en pleine figure; познавам по лице connaître de vue; с открито лице а visage découvert. -
2 насреща
нрч 1. en face; vis-а-vis; 2. (на противоположната страна) а l'opposite; 3. (лице срещу лице) face а face; 4. (от отсрещната страна) en face, de face а аз съм насреща j'en réponds, comptez sur moi; не можеш да му излезеш насреща il est impossible de lui faire entendre raison, il n'y a rien а faire avec lui. -
3 анфас
нрч de face; фотографирам се анфас se faire prendre (se photographier) de face; фотографирам някого анфас prendre (photographier) qn de face. -
4 срещу
предл 1. vis-а-vis (de), en face (de) един срещу друг еn face l'un de l'autre, l'un en face de l'autre, vis-а-vis l'un de l'autre; 2. vers; 3. contre; насочвам се срещу marcher а; 4. (по отношение на, спрямо) а l'égard de, envers; 5. а la veille de; в петък срещу събота vendredi soir, а la veille du samedi; срещу Нова година а la veille du Nouvel An; 6. (в замяна на) contre; 7. (за означаване на разлика) contre. -
5 кръгом
нрч 1. demi-tour m, volte-face f; войникът се обърна кръгом le soldat fit demi-tour (volte-face); 2. воен (команда) demi-tour! -
6 око
ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire. -
7 с
със предл 1. (заедно c) avec, et; пътувам (работя) с някого voyager, travailler avec qn; търгувам с faire le commerce avec; хляб с масло du pain avec du beurre; ние с тебе toi et moi; 2. (за външни белези) а, avec, de; човек с дълга брада un homme avec une barbe longue; човекът с дългата брада l'homme а la barbe longue; момиче с сини очи jeune fille aux yeux bleus; човек с приятни обноски un homme avec des bonnes manières; облечен с пуловер и панталони vêtu (habillé) d'un chandail et d'un pantalon; 3. (за постоянно качество, свойство) а; дом с колони une maison а colonnes; филия с масло tartine au beurre; 4. а, avec, dans; пиша с молив écrire au crayon; бия се с сабя se battre а l'épée; с просто око а l'њil nu; пиша с écrire avec; рисувам с блажни бои peindre а l'huile; пиша с мастило écrire а l'encre; занимавам се с търговия être dans le commerce; 5. de; обграден с високи стени entouré de hautes murailles; очи, пълни с сълзи des yeux pleins de larmes; 6. en, а, par; пътувам с влак voyager en chemin de fer; с автомобил en voiture (en auto); пътувам с самолет voyager en avion; пътувам с колело voyager а bicyclette; с кон а cheval; 7. de; човек с весел нрав un homme de caractère gai; с добро настроение d'une bonne humeur; с крехко здраве d'une santé fragile; 8. (за съдържание) de; книга с стихове un livre de vers (un recueil de poésie); чаша с вино un verre de vin; 9. (начин на действие) a) а, avec, de, en, par; напредвам с големи крачки avancer а grands pas; слушам с внимание écouter avec attention; с една дума en un mot; с (цялата си сила) avec (de) (toute sa) force; с един удар d'un seul coup; с цената на au prix de; б) (без предлог) с главата напред la tête en avant; стоя с ръце в джоба rester les mains dans la poche; вземам с две ръце prendre а deux mains; приемам някого с отворени обятия recevoir qn а bras ouverts; с извинение avec tout le respect qui je vous dois, sauf votre respect; с цел да dans le but de; с малки изключения а part quelques exceptions; 10. de; сляп с едното око aveugle d'un њil; куц с единия крак boiteux d'une jambe; 11. (за време) a) (продьлжителност) avec; с часове наред des heures entières; с дни наред des jours entiers; с годините всичко се забравя avec les années (avec le temps) on oublie tout; б) (момент на започването) dès (още) с пристигането си dès son arrivée; с започването на dès le commencement de; 12. (за мерки) de; с един метър по-дълъг d'un mètrre plus long; с един ден по-рано un jour plus tôt; 13. (за поздравления.) avec; с моите най-искрени пожелания avec mes vњux les plus sincères а очи с очи (лице с лице) face а face; гърди с гърди corps а corps; глупак с глупак sacré imbécile; идиот с идиот bougre d'imbécile, espèce d'idiot. -
8 срещен
прил d'en face, opposé, e, qui fait face а, qui est vis-а-vis а. -
9 срещуположен
прил opposé, e, d'en face, qui est en face, qui est vis-а-vis. -
10 тура
ж (на монета) face f; ези (или) тура pile ou face. -
11 бледолик
прил au visage, au teint pâle, blême, а face pâle; qui est aux couleurs pâles. -
12 глава
ж 1. tête f, chef m, personne f; гола глава tête nue; плешива глава tête chauve; прен давам награда за главата на някого mettre а prix la tête de qn; отговаряте за това с главата си vous en répondez sur votre tête; глава на семейство chef (père) de famille; 2. (на добитък) tête f, pièce f (de bétail); десет глави (брави) добитък dix têtes (dix pièces) de bétail; 3. (на лук) un oignon; венец от десет глави лук chapelet (corde) de dix oignons; 4. (зеле, маруля) tête de chou, de laitue; pomme de chou; 5. (на игла, гвоздей) tête d'épingle (de clou); 6. (на бастун) pomme (d'une canne); 7. (на колона) chapiteau m (d'une colonne); 8. (на книга) chapitre m; 9. (на река) source f d'une rivière а блъскам (бия) си главата над нещо se creuser la tête; вдигам глава relever la tête; вдигам на главата си (къщата, стаята) faire un grand tapage; минава ми през главата (през ума нещо) s'aviser, se mettre en tête; l'idée me vient а l'esprit que; горе главата! courage! haut les cњurs! глави надясно (наляво) (tête) а droite (а gauche)! (за) да ми е мирна главата être а couvert, pour être plus sûr; pour plus de sûreté; дебела глава съм (упорит съм) être têtu (obstiné, opiniâtre, entêté), avoir la tête dure; avoir la tête de bois; дебела глава съм (тъп съм) avoir la tête (caboche) dure (de bois); l'esprit obtus (lourd, lent, épais); être pauvre d'esprit; bêta m, buse f; умна глава съм avoir de la tête, avoir du bon sens; дойде му до (на) главата il lui est arrivé malheur, un malheur lui survint, un malheur lui est arrivé; излизам на главата някому (с нещо) tenir tête а qn, faire face а qn; качвам се някому на главата monter sur les pieds а (de) qn; луда глава tête folle, écervelé m; jeune impétueux; casse-cou m; risque-tout m; надигам глава relever la tête, devenir indocile, rétif, ive; se révolter; върша (правя) нещо на своя глава faire qch а sa tête; en prendre la responsabilité; faire qch de sa propre initiative (de son (propre) chef, par ses propres moyens); не вдигам глава от книгата, от работата être absorbé (plongé, enfoncé) dans la lecture (dans l'étude); être accablé (débordé, submergé) de travail; sans lever la tête de son travail; от главата до петите de la tête aux pieds; des pieds а la tête; от много глава не боли abondance de biens ne nuit pas; слагам си главата в торбата se mettre la corde au coup, risquer (jouer) sa peau; risquer sa vie (sa tête), risquer gros; счупвам си главата se casser le cou; отървавам си главата (кожата) sauver sa vie; échapper а la potence; тичам през глава courir а bride abattue (а corps perdu, la tête la première); se jeter tête baissée а; se précipiter, courir ventre а terre; завъртвам някому главата tourner la tête а qn; преклонявам глава courber la tête; виното удря в главата ce vin monte а la tête; празна глава tête vide; смея се през глава rire а gorge déployée (а ventre déboutonné); разг crever de rire; rire а s'en tenir les côtes; rire а se rouler; хващам се за главата j'en suis resté bleu (baba); j'en suis resté comme deux ronds de flan (de frites); ne plus savoir que faire; être aux cent coups; ne savoir où donner de la tête. -
13 гледам
гл 1. regarder, voir; гледам в нещо regarder а; 2. (забелязвам) s'apercevoir, remarquer, constater; 3. faire attention, prendre garde; гледам да (старая се да) tâcher (essayer) de faire qch; chercher а faire qch; гледам към (обърнат съм към) donner sur; прозорците гледат към парка les fenêtres donnent sur le parc; 4. гледамдеца élever (nourrir, faire vivre, soutenir) les enfants; гледам животни garder (élever) des moutons, des troupeaux, du bétail; гледам пчели, птици élever des abeilles, de la volaille; 5. гледам градина entretenir un jardin; гледам (водя) книги, записки, сметки tenir les livres, les écritures, les comptes; гледам предприятие (стопанство) administrer une entreprise (une propriété); гледам (спазвам) правилника observer le règlement; 6. гледам на някого като на брат, баща considérer (regarder) qn comme mon frère, mon père; гледат го благосклонно on le voit d'un њil favorable; 7. гледам болен soigner un malade; гледам болен (за лекар) traiter, soigner (un malade, une maladie); гледам някого (грижа се за) prendre soin de qn (qch); soigner qn (qch); avoir (bien) soin de qn (qch); гледам си здравето, гледам се добре avoir soin de la santé; гледайте си здравето ménagez votre santé, soignez-vous bien, ayez soin de vous-même, prenez des précautions; 8. гледам на карти tirer les cartes а qn; dire la bonne aventure; гледам на ръка lire dans la main de qn; гледам на кафе lire dans le (marc du) café (de qn); гледам се se regarder, se voir, se mirer, se soigner; а гледам дело délibérer, examiner; съдиите гледат делото при закрити врата les juges délibèrent а huis clos; гледам някого накриво regarder qn de travers (d'un mauvais њil); той е зле гледан il est mal vu, il n'est pas bien vu; гледам крадешком regarder а la dérobée (furtivement, en cachette); regarder du coin de l'њil; гледам някого право в очите regarder qn en face, regarder qn dans les yeux, regarder dans les yeux de qn; я гледай, я гледай ти! tenez! tiens, tiens! ah! ça mon dieu! ah! ça par exemple! voilà la bonne affaire! voyons! -
14 двоен
прил double, binaire, géminé, e; кутия с двойно дъно boître а double fond; двоен диез double dièse; плат с двойно лице (с две лица) étoffe double face; двойна съгласна double consonne; géminée f; двойно в double v; двоен ритъм rythme binaire. -
15 двойнствен
прил double; двойнствен характер caractère double; двойнствено лице face (personne) double; двойнствена душа âme double; двойнствен човек personne (homme) double; двойнствен число duel m. -
16 двуличен
прил double, а deux vissages, faux, fausse, hypocrite; двуличен човек homme а double face (а deux visages), homme fourbe (faux, hypocrite, dissimulié). -
17 двуличник
м homme а double face (а deux visages), hypocrite m, homme dissimulé (faux). -
18 дубле
ср 1. (плат) drap m sans envers, drap а envers réversible (а deux endroits, а double face); 2. (метал) doublé m; гривна от дубле bracelet en doublé. -
19 ези
м в съчет ези-тура pile ou face. -
20 закръглен
прил 1. arrondi, e, rond, e; закръглено лице visage arrondi (face lunaire); закръглени букви lettres arrondies, écriture ronde; 2. replet, ète, potelé, e, dodu, e, bien en chair; закръглено тяло corps replet; закръглени бузи joues potelées.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Face (sociological concept) — Face, idiomatically meaning dignity/prestige, is a fundamental concept in the fields of sociology, sociolinguistics, semantics, politeness theory, psychology, political science, communication, and Face Negotiation Theory. Contents 1 Definitions 2 … Wikipedia
face — [ fas ] n. f. • XIIe; lat. pop. °facia, class. facies 1 ♦ Partie antérieure de la tête humaine. ⇒ figure, tête, visage. « La face est le moyen d expression du sentiment » (Malraux). Une face large, pleine, colorée. « dans sa face rasée, ronde,… … Encyclopédie Universelle
Face perception — is the process by which the brain and mind understand and interpret the face, particularly the human face.The face is an important site for the identification of others and conveys significant social information. Probably because of the… … Wikipedia
face — FÁCE, fac, vb. III. a. tranz. I. 1. A întocmi, a alcătui, a făuri, a realiza, a fabrica un obiect. Face un gard. ♢ A procura un obiect, dispunând confecţionarea lui de către altcineva. Îşi face pantofi. 2. A construi, a clădi; a ridica, a aşeza.… … Dicționar Român
Face — (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance of… … The Collaborative International Dictionary of English
Face ague — Face Face (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance… … The Collaborative International Dictionary of English
Face card — Face Face (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance… … The Collaborative International Dictionary of English
Face cloth — Face Face (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance… … The Collaborative International Dictionary of English
Face guard — Face Face (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance… … The Collaborative International Dictionary of English
Face hammer — Face Face (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance… … The Collaborative International Dictionary of English
Face joint — Face Face (f[=a]s), n. [F., from L. facies form, shape, face, perh. from facere to make (see {Fact}); or perh. orig. meaning appearance, and from a root meaning to shine, and akin to E. fancy. Cf. {Facetious}.] 1. The exterior form or appearance… … The Collaborative International Dictionary of English
